| Top Model School Това е сбъдната мечта на много момичета - да бъдат топ модели. |
| | "Великите" ми измишльотини [Елизабет Ритшолд] | |
| | Автор | Съобщение |
---|
Елизабет Ротшилд
Брой мнения : 383 Join date : 11.06.2009 Age : 27 Местожителство : Alone in the rain...
| Заглавие: "Великите" ми измишльотини [Елизабет Ритшолд] Пет Юни 12, 2009 6:51 pm | |
| Отиде си
Вървеше тя, по хълма сама... Нямаше го него, беше си замихал принца на нейната мечта. Туптеше сърцето й бавно, сякаш щеше да спре... умираше тя, умираше и влюбеното й сърце. Беше там, накрая на света, с шепа цветя и мъка в душа, нямаше го него, беше си заминал принца на нейната мечта. Падна от хълма с дума на уста: '' Отивам при него..'' - казваше тя. Погълна я морето, спря да тупти сърцето... Нямаше мъка, тъга, отиваше при него тя, при принца на свойта мечта!
Сама
Защо си тръгна,любов моя? Защо остави ме сама? Търся, ден и нощ покоя, а какво намирам - мъка и тъга!
Лутам се из улиците тъмни, Търся, търся малко светлина, Чувам писъците гръмни, писъци на моята душа!
Няма ли да се върнеш? Няма ли да ме утешиш? Нуждая се от обичта ти силна, мъката и болката да покориш!
Сватбата
По каменна пътека, окъпана с цветя, вървяха те двама, ръка за ръка.
Тя стъпваше бавно, напред към олтара, сякаш от диаманти, развяваше й се воала.
Застанаха влюбени двама, под синьото небе, любовта им беше голяма, размениха си те - сърце за сърце!
Изрекоха думите свещени, още ръце за ръце, за съпруг и съпруга обявени, под небето - целунаха се те!
Приятел
Когато тъжен си, нещастен, и сърцето ти скърби, мислиш си че няма край, искаш писакът в душата ти да замълчи!
Животът ти се струва мрачен, сякаш няма светлина, всеки миг е бавен и провлачен, не виждаш нищо, няма красота!
Ала ще отмине тъгата, тъгата на твоя живот мизерен, няма да е вътре самотата, защото той ще е там-приятелят верен!
Той ръката си ще подаде, и от тъгата ще те утърве, той сърцето ти ще спаси, като Ангел Небесен ще те възкреси!
Любовта
Душата си ти за добро раздай! Любовта е богатство, знай! Живота е добър тогава, когато обич с обич се раздава. Щастлив е този който знае, че може на ближния да разчита. Но не човек който го ласкае, а колкото и да е сгрешил да го зачита. Объркаш ли се и не видиш път на рамото им можеш да поплачеш. Любовта сърцето ще утеши и на сърцето мир ще въдвори! | |
| | | Елизабет Ротшилд
Брой мнения : 383 Join date : 11.06.2009 Age : 27 Местожителство : Alone in the rain...
| Заглавие: Re: "Великите" ми измишльотини [Елизабет Ритшолд] Пет Юни 12, 2009 6:51 pm | |
| Черен ангел
Все така пусто е... Тихо е. Сърцето ми бие все по-бавно, сякаш времето спира.
Глупаво е, знам, иска ми се да заплача от срам Един ангел без криле, пpеобръща цялото небе. Очи по-сини от море….
Потънал в мълчание, дали сърцето ти е изпълнено със страдание? Дали ще дойде най-щастливия ден, когато ти ще си до мен?
Знам само, Че всеки ден за теб живея, За твоето лице копнея... И в Дявола, и в Бога мога да се закълна, Че без тебе ще умра!
Моята любов е тайна, Но може би е вечно трайна! Всеки ден е и Ад и Рай... Ад е, че името ми не знаеш, Че за мен нехаеш... Рай е, че те обичам, Макар пред всички да отричам!
Може би да обичаш така силно е грях, Но знам, че моят смях Е прикритие на тъга, Тъй като сърцето ми е обречено на самота.
Дали е съдба, когато след тебе тичам И пак в любов ти се вричам? Сигурно е просто лудост... Сигурно съм още малка...
Едва ли някога ще разбереш... Знам, че може да има друга, Но това не ме спира да те обичам до полуда... Аз искам само твоето щастие, А аз пак оставам потънала в нещастие...
Самота
И най-прекрасните моменти си отиват, нищо не е вечно. Само хубавите спомени остават, напомнящи за минало далечно.
Сещам се пак за нас, за всичко преживяно... И пак сълза проронвам в този час като за последно...
Ето днес отново съм сама, но нямам избор... Това е съдба. Ще чакам с трепет любовта, която ще ме върне към живота...
В нощта...
Обичам тишината на нощта, когато всичко е заспало и притихнало в съня.
Когато мечтите ти се гонят, някъде из тъмно сини небеса. А ти летиш на чудните крила, собственост на птица с няма душа, литнала към вечността.
Летите двама и я няма тежестта на „простите”, „ненужните” неща. Има само красота-сияйна и добра. И всяко нещо се превръща в блян, Осъществим дори и само в съня... | |
| | | Елизабет Ротшилд
Брой мнения : 383 Join date : 11.06.2009 Age : 27 Местожителство : Alone in the rain...
| Заглавие: Re: "Великите" ми измишльотини [Елизабет Ритшолд] Сря Юни 17, 2009 4:21 am | |
| Угасна огъня светъл в очите няма го онзи плам незабравим... На тяхно място са вече сълзите чакащи момента на страх неудържим
От слънчев ден всичко изведнъж в мрак потъна и дори не зная кога ти от мен си тръгна... За миг изгубих те любими, но не за миг, а за години...
Да чакам теб заклевам се докрая, защото искам заедно да бъдем в рая... Да бъдеш нещото в живота мой без което никога да не намеря покой...
Ревността и любовта...
Двамата вървяхме заедно в нощта. Но дори и не разбрахме, че с нас върви и любовта.
Ти ме целуваше, и обичаше безкрайно А любовта край нас пируваше, и всичко бе тъй омайно...
Но при нас четвъртата пристигна, между двамата се настани. С чаровен поглед тя намигна, и създаде между нас сплетни.
Любовта и се противопостави, изправиха се във двубой, но ревността не ни остави, и ти не беше вече мой...
В сърцето Ревността прободе любовта, и тя се свлече на земята, но воплите и аз не чух в нощта бездиханна лежах във маранята...
Ревността в мига те изостави, и ти от мъка свлече се до мен. И в този миг животът те остави за да бъдеш при мене някой ден...
И тъй любовта и ревността заедно вървят-една до друга. Но ги съпътства и смъртта, за да прави тя на хората услуга...
Красива лъжа
Да, аз отново съм сама, Да, ти отново си далеч. И пак аз плача във дъжда, и проклинам моята съдба. Така добър бе ти, че сърцето си ти дадох, но не ми го върна ти, уви, а аз на тебе и душата си продадох... И сега ти си тръгна, болката в омраза се превърна. Сълзите ми се сливат със дъжда и пак проклинам своята съдба Мъгла се спуска, животът ме напуска, защото в мене няма сърце, което да тупти, нежно взе го ти... Мъглата ме обгръща... сърцето ми не се завръща, и заклевам те, не го захвърляй топли го нежно ти, и душата ми жестоко не отхвърляй, а пак стопли я със красивите лъжи... | |
| | | Елизабет Ротшилд
Брой мнения : 383 Join date : 11.06.2009 Age : 27 Местожителство : Alone in the rain...
| Заглавие: Re: "Великите" ми измишльотини [Елизабет Ритшолд] Сря Юни 17, 2009 8:04 pm | |
| Жена
Вода съм в огнените вени, огън съм за ледени души. Твоя смях бълбука в мене, а в твоя поглед - моите очи.
Рана съм за силни и за смели, билка съм за болни от тъга, суха кал - по ръцете тънки бели, спасяващ вик в неловка тишина.
Копнежът аз съм по зелена пролет, мъка съм по синьото небе, и птица в плен съм, и съм волен полет, и жар в замръзнало сърце.
И още много съм - сълза, съм обич, нощ, земя, луна, среднощен шепот бял в съня, но най от всичко съм ЖЕНА. | |
| | | Sponsored content
| Заглавие: Re: "Великите" ми измишльотини [Елизабет Ритшолд] | |
| |
| | | | "Великите" ми измишльотини [Елизабет Ритшолд] | |
|
Similar topics | |
|
| Права за този форум: | Не Можете да отговаряте на темите
| |
| |
| |
|