Моето шантаво семейство

Наскоро започнах да пиша едно разказче. Ако не ви хареса, не го четете. Не съм го писала специално. Това е просто измишльотина.
Като всяко друго начало, и моето беше такова. Само едно нещо беше различно-аз. Чуйте моята история, макар и да е толкова обикновенна, защото аз наистина бих искала някой да ме разбере.
Ема Стивънс

Глава 1
Моята малка историйка

Нека ви разясня ситуацията-аз съм едно момиче на 13 години. Живея в град Алоун. Семейството, с което съм отраснала е голямо и шантаво. Майка ми – четиридесетлетната Лора Стивънс е съвсем обикновена домакиня. Върши майченските задължения – пере, чисти, оправя леглата и приготвя храната. За жалост никой друг не й помага и затова понякога се сърди. Бързо й минава щом татко й подари любимите й цветя. „Техни си работи…”-казвам аз. Като стигнахме до татко – четиридесетгодишния Джон Стивънс. Той също е обикновен, работи по цял ден и донася вкъщи само няколко долара. Не върши никаква работа, защото не се оправя с инструменти. Един път дори си затисна пръста с чук. Майка ми го води в болницата, а малкият ми брат Травърс на 7 години гледаше любопитно от прозореца на 2 етаж. Толкова се смя, че едва не падна долу. Все пак прозореца беше отворен. Сестра ми 16 годишната Клара-тя също е обикновена, като всяко момиче на нейната възраст. Говори с часове по телефона, излиза до късно с приятели. Родителите ми й забраниха да се забавя навън до 9 часа, но тя все пак стоеше до късно. Ето я моята „малка” семейка. Ами аз - аз само допълвах всичко. Бях средната тук и винаги понасях последствията. Цялата вина хвърляха на мен, без да съм направила всичко. Затова от малка съм затворена в себе си. Единствената ми утеха е при моята приятелка Сара. Когато бях разсърдена отивахме на скришното ни място. Понеже ние бяхме къща до къща, едно дърво ни разделяше. Естесвено и оградата, но така да се каже. Ние се катерехме по стълбите, които Сара криеше в мазата при тях. Тогава тя ги взимаше и се качвахме там. Как се качвахме ще попитате, нали? На дървото имаше забити недокрая гвоздеи. Поредният експеримент на татко като млад. Искал е да направи къща на дървото, където на ходим на нещо като пикник. „Само че в къща на дърво!”- казваше той. И така… Сара бе на моята възраст. Разделяха ни само 2 месеца. Имахме почти едни и същи вкусове и лесно се разбирахме. Винаги съм й завиждала, заради хубавото й задружно семейство. А не като мойто… Тя беше единственото дете при тях. Какъв късмет имат тези хора с толкова добра дъщеря?! При мен също би могло да е така, но би могло. Сестра ми не ме дразни толкова отвреме на време, ако Травърс не се беше раждал нямаше да е проблем. Е стига ви толкова информация. Това ви е достатъчно ясно, че семейството ми е шантаво и тъпо.

Глава 2
Идеята на татко

Днес се събудих с усещането какъв прекрасен сън сънувах. Незнам какво повече можеше да ми разбие настроението, защото бях много щастлива. И аз незнам защо, но бях в прекрасно настроение. Съня, който сънувах се отнасяше за мен. Аз… живеех в едно прекрасно и здраво семейство. Никой не можеше да ме отдели от него. И аз бях в центъра на всичко. Всички ми подаряваха подаръци и ме обсипваха с прегръдки. Но докато си мечтаех ей така влезе брат ми с изражение като на булдог.
- Закуската е готова. – каза той и хлопна вратата след себе си.
Аз моментално се изнервих, но докато се усетя вече летях из облаците. Защо ли? Защото миришеше чудесно. Майка ми беше наготвила любимите ми гофрети с шоколад. Незнам защо обичах с шоколад. Просто ми харесваше, за разлика на другите, който ги ядяха със сладко. Станах от леглото и се затичах към стълбите. Вместо да слизам по тях, се пуснах по дървения парапет. За миг се озовах долу. Отидох в кухнята. Всички вече бяха насядали около масата и както обикновено аз закъснях. Доколкото чух разговора на мама и Травърс се разправяше дали Травърс ме е събудил или не. Мама взе да му се кара, но щом ме видя ме поздрави затъпено и каза да седна. Аз застанах на мястото си и започнах да ям.
- Къде ми е вилицата? – попитах аз.
- Хайде де, Ема. И сама можеш да си я вземеш. – каза майка ми разсърдено. Аз погледнах баща ми и тъкмо щях да кажа с поглед да ме защити, но той просто ме погледна и продължи да реже гофретата си. Аз отидох при приборите и си взех вилицата. Когато се върнах гофретата ми беше изчезнала! „Но как е възможно?!” - стреснах се аз. За миг се върнах в настоящето и видях как Клара лапа гофретата. Аз я погледнах, но не след дълго помолих мама за нова. Тя каза, че няма повече и ако искам да си направя сама. Кимнах одобрително и се прибрах в стаята си гладна. Супер, само това оставаше. За първи път от 13 години оставам гладна за закуска. Изведнъж се почуствах добре и реших да се обадя на Сара.
- Ало? – попита нейният глас.
- Хай, Сара. Всичко е както обикновенно, само че днес е нещо наистина разнообразно. – казах и самата аз не разбрах какво казах.
- Ех, какво се случи, Ем? – попита тя загрижено. Още отдалече познаваше по гласа ми, че има проблем.
- Ами останах гладна за закуска, освен това днес сънувах най-прекрасният сън някога.
- Да се срещнем пред дървото долу. Там ще ми разкажеш. – рече тя и затвори. След малко се срещнахме долу. Тя носеше дървените стълби. Ние се покатерихме нагоре и не след дълго вече се оказахме вътре.

» Коментари по "Моето шантаво семейство"
» Моето извинение