Нещо от мене

Заглавие: Нещо от мене Съб Юни 13, 2009 4:01 pm

Първа глава - Добро утро и Чао

Дзън!
Дзън!
Ох, кой ли ми звъни? О, не! Това е будилникът! "Мразя те! Мразя те!" - помислих си, докато се опитвах да стана от топлото креватче. Беше началота на учебната година, а аз бях в нов град, отново. Защо, по дяволите, баща ми беше режисьор, който трябваше да ходи от едно място на друго НЕПРЕКЪСНАТО? Е да, заради тази негова професия, аз имах достатъчно пари за харчене. А и между другото аз Елионора, но който ми каже така става лошо! Викат ми Ли, Лои или Нора. Татко е режисьор, а мама писателка. Винаги съм имала всичко, но сега предчувствах, че ще остана без глава, защото брат ми, Дан, идваше към стаята да ми каже да се обличам. Шмугнах се в банята и след 5 минути влязох в стаята си. Там открих Дан да ме чака с закачалка с дрехи.
- О, Дан! Обичам те! Купил си ми нови дрехи! - извиках аз, прегърнах го и измъкнах дрешките от ръката му.
- Това е униформата ти, Ли!
- Какво?! - извиках аз - Униформа?!
- Да. Има два часа и половина до началото на новото даскало, така че те чакам след час и половина в колата.
Да бе! Да облека това нещо!?
- Налага се - каза Дан, явно разчел физиономията ми.
- Е явно наистина се налага - промълвих аз повече на себе си - Но няма да е изцяло по тяхната.
Ухилих се. Извадих един черен чоропогащник и го обух. След това, върху него сложих червен, който беше като преплетени връвчици. Облякох полата! Добре, поне беше дълга не повече от две педи. Беше плисирана - черно, бяло и червено. Ризата беше абсолютно отвратилетна - бяла, с дълъг ръкав, яка и копчета догоре. Поне беше къса. Ясно! И тук ще има нужда от въображение. Да видим... Можех да сложа черен сутиен и щеше да прозира. Нем. Не стои добре. Точно, когато го свалих, Дан отвори вратата.
- Ти да си чувал едно такова нещо като чукане? - чак, когато го казах усетих какво точно съм казал и изпаднах в истеричен смях, а Дан се присъедин към мен.
- Да да ти го сложа! - каза големия ми брат, когато видя напразните ме опити да си закопчея
сутиена. Аз се усмихнах и отидох при него. Лол беше сладък, както винаги. Винаги съм била доволна, че имам такъв готин брат.
- Оу, доста си бърз - подразних го аз.
- Доста време съм се упражнявал - ухили ми се той. - А ти какво правиш? Аз ти дадох униформа, а ти я превърна за модния подиум.
Аз се ухилих и му казах:
- Талант. А още колко време имам?
- Час и петнайсет минути.
- А ти готов ли си - "Кажи "Да", кажи "Да"."
- Какво искаш? - разгада ме..
- Една услуга - сега ще увъртаме..
- Слушам.
- Да ме накъдриш!
- Аз?! Тебе?!
- Дам. Къдрил си Криси. Моля те, бате..
- Добре, де добре. Но ти се облечи по-бързо, защото не знам колко време ще издържа да не ти сваля сутиена.
Аз ски взехх ризата и я облякох. Навих ръкавите до лактите, откопчах горните тре копчета и закачих по цялата риза сладурски значки. "Изглежда прилично" - помислих си аз. Дан викна:
- Ли пресата е готова. Идваш ли?
Седнах на стола, дадох му бързи инструкции и той започна. След половин час бях готова, той ме среса и ми даде огледало.
- Признавам ти го, справи се брилтно.
- Добре изглеждаш, но имаш още 45 минути.
- Трябват ми още 30 - казах доволно аз.
- А може ли да гледам? - попита той с надежда , а аз го погледнах и погледа ми издаваше "Да няма нещо общо някое момиче?", той побърза да обясни. - Първо, защото си мега сладка, второ, защото винаги ми е било интересно какво правиш преди даскало и трето, да момиче е замесено.
Аз избухнах в смях, а Дан ми напомни, че нямам много време. Взех черния молив за очи, сладурския гланц и любимата ми спирала. Набързо се гримирах, оправих дамската си чантичка, взех си огромните куфари и тръгнах към вратата. Дан ме стпря:
- Не забравяш ли нещо?
- Нее - казах аз колебливо и се огледах. Тогава видях вратовръзката - Няма да я сложа.
- Ще я скложиш и още как.
- Но аз дори не знам как се слага - започнах да блъфирам аз. Бате дойде до мен и ми я сложи. Аз я отхлабих и пуснах да виси свободни. Дан въздъхна.
- Перфектна, както винаги.
Взех си нещата и се запътих към мама и тате.
- Ча,о, мамо! Чао, татко! Ще ми липсвате!
- Чао, скъпа - каза татко и извади нещо от задния си джоб - Кредитната ти карта. Изхарчиш ли я ми се обади, за да я "напълня" отново. И ти ще ми липсваш!
- Чао, Ли! - каза мама и ме целуна - Ще се чуваме.
Дан си взе довиждане с наште, взе картата си и отидохме при черното му BMW.

Заглавие: Re: Нещо от мене Съб Юни 13, 2009 5:27 pm

Втора глава - Директорския кабинет

Ужас. Пътя беше повече от час, а крака ми вече ме боляха. Бях надула музиката до край. Бате паркира между малкото коли на паркинга. Аз излязох от BMWто и се огледах. Имаше много къщички, много игрища и много места за хапване.
- Хайде, Ли. Трябва да отидем при директора.
- Бате, това ще е мястото, където ще прекарвам по-голямата част от времето си.
- Надявам се да не е така.
Ние тръгнах. Влязох в една от къщичките, на която пишеше администрация.. Имаше две врати и едно бюро, на което седеше възрастна жена. Тя посочи едната врата и ние влязохме вътре. Стаята беше голяма. Имаше едно дървено бюроу зад което стоеше директора. Той беше седнал в един огромен стол. Когато се обърна, едва се сдържаш да не избухна в смях. Той беше широк толкова, колкото и висок. Беше невероятно смешна картинка.
- Седнете! – каза той с делови глас и ние се подчинихме бързо – Ти си Елионора Блек, нали?
- Да, но ме наричайте Ли. – отговорих аз с ледено студен глас.
- Добре. Осми клас, нали така? – попита дядката отново.
- Да.
- Ето и програмата ти. – той ми подаде два листа. На единия пишеше програмата ми, а на другия схемата на училището.
- А ти си Дан Блек, нали? – той започна да тормози брат ми, който му отговаряше учудващо леко.
- Да. И съм девети клас.
- Чудесно. Ето ти програмата. А сега сте свободни. Днес няма да учите. – каза той и се обърна с гръб към нас. Дан стана и тръгна да си върви, но аз останах седнала. Директор Грей явно усети това и се обърна.
- Казах да си вървите.
- А къде ще спим. – попитах го аз.
- Извинете. Забравил съм да ви обясня. А вашата къщички, госпожице, ще е номер 26, а на господина 27.
- А не може ли да бъдем в една къщичка? – попитах аз вече леко изнервена.
- Не, не може. В правилника на училището пише, че момиче и момче не могат да живеят в една къщичка.
- Господине, ние сме брат и сестра. Няма да се ебем. Можете да бъдете абсолютно спокойни.
Чух Дан да се подхилква. Директора помисли за момент и каза:
- С вас, госпожице, Блек ще си имаме проблеми, но този път ще стане на вашето и, ако обичате си оправете униформата. Това не е магистрала.
- Да, това беше другото нещо, за което исках да говоря с вас. Аз няма да нося тази униформа. Ако толкова много държите насред нищото да показвам, че сме ваши възпитаници ще сложа някакъв пръстен или само обувките или ще си избера нещо друго, но да нося тези праисторически дрехи няма да стане. А и това не беше молба, а съобщение. Благодаря ви. Довиждане и вярвам, че скоро пак ще ви посетя.
Взех ключа за къщичката и излязох. Дан ме последва и каза:
- Защо го направи?
- Е ако ти искаш да носиш такива дрехи, добре носи си ги, но аз нямам никакво намерение. – казах му аз все още много ядосана.
- Добре, де добре. Дай да си намерим къщичката.
Потърсихме и след малко се озовахме пред къщичка номер 26. Влязохме вътре. Тя се състоеше от 5 стаи. Кухня, баня, хол и две спални. Във всяка спалня имаше по 2 легла. Решихме с Дан да спим в едната спалня. Аз си избрах леглото до лявата стена, а за него остана от другата страна. Аз си оправих багажа, което ми отне много време, но добре че имах добричък брат, който да ми помогне с това. Към
два на обяд бяхме готови.
- Дан, гладна съм. – оплаках се аз.
- И аз. – каза той. – Да отидем да ядем или да си поръчаме
пица.
- Пица – казах аз бързо без въобще да се замисля.
След 5 минути на вратата се почука. Аз излязох, платих му и затворих вратата. Доставчикът видя, че в къщичката има и момче и направо припадна. Аз се засмях и седнах при Дан. Хапнахме. До вечерта се разхождахме из даскалото, което повече приличаше на 5звезден хотел, отколкото на училище. Към 9 с прибрахме, капнали от умора. Бяхме яли дюнери навън, затова направо си легнахме.

Заглавие: Re: Нещо от мене Нед Юни 14, 2009 1:02 pm

Трета глава - Първия ден тук

Чух нещо да стърже върху някакво стъкло. Мразех този звук. Ама наистина го мразех.
- Дан, спри моля те.
- Ставай, сестричке.
- Батеее, спи ми сее.
- Казах да ставаш или ще взема душа.
Аз скочих от леглото, Дан се засмя. Облякох си едни дънки, сладурска блузка и едни кецове. Гримирах се и казах на Дан:
- Бате, от колко са ти часовете.
- От 8 и 30, а твоите?;
- И моите. А сега колко е?
- О, не, Елионора Блек. Няма да си лягате отново.
Бях разгадана. Погледнах часовника, койт сочеше 8 и 15. Е май наистина трябваше да тръгваме. Взех си учебниците, хванах Дан за ръката и излязохме. Разбрахме се да се видим през голямото междучасие. Първия час имах математика. Когато влязох в класната стая, там беше само учителката. Представих и се. Тя ме погледна и попита:
- Къде ти е униформата?
- В къщичката.
- Отиди да я облечеш.
- Няма.
- Ще кажа на директора.
- Той знае. - след този разговор, тя млъкна, а аз отидох да си седна на мястото, което тя ми показа. След 15 минути стаята се напълни и звънецът би. Смахнатата отпред заговори:
- Здравейте, ученици! Аз съм госпожица Сидни. Днес ще правим входно ниво. Моля всеки да си извади по едни лист.
Чу се шумолене. Измъкнах един лист от папката си и си написах името. След малко госпожицата ни раздаде тестовете. Аз започнах. Боже, колко фасулски беше. 5 минути след началото на часа предодах. Сидни ме погледна странно, но го взе. Каза ми да седна. След още 5 минути тя ме извика, за да ми каже, че нямам грешки и че съм свободна. Излязох от
стаята и се запътх към следващия си час - Френски. Погледнах към листчето, на което пишеше, че кабинета по френски е стая 310. Направо щях да прпипадна. До обяд правихме входни нива по всичко и както може да се досетите направих всичко без грешки. През целия ден чувах досвирквания от рода на:
- Ей, сладурано, чакам те в къщичка 15! - или нещо подобно.
Дойде и обяда. Най-после! Влязох в ресторанта и видях Дан. Отидох при него и се заговорихме как е минал деня му. Изведнъж вратата се оотвори и студения септемврийски вятър нахлу в ресторантчето. Виновникът за този студ беше едно момче. Загледах се по-внимателно. Това беше Съни. Скочих от стола си като попарена и хукна нанякъде. Дан ме последва. Стигнахме до тоалетните и той ме хвана.
- Какво става? - попита притеснено.
- Нищо - започнах аз. Никога не съм можела да скрия нещо от Дан. - Ела в къщичката ни. Там ще ти обясня.
- Добре. Но ела първо до лекарката, за да си вземе бележки, че няма да отидем на следващия час.
Запътихме се към лекарския кабинет, като аз трескаво мислех дали да му кажа истината.
- Здравейте,господин Блек. Мога ли да ви помогна?
- Да, госпожице. На сестра ми и стана лошо и бих ви помолил от
извинителна бележка до края на деня. Също ако може и за мен, защото тя
няма как да се оправи сама.
- Няма проблем. Заповядайте!
Стигнахме в пълно мълчание. Той отключи вратата и седнахмена дивана.
- Говори.
Аз затворих очи и закрих лицет оси с ръце, за да не може да види, че плача.
- По едно време - към 6ти клас - бях хипер щастлива. Тогава ходих с едно момче. Тогава за първи път го целунах. Беше супер. Стояхме след даскало обикновено в едно и съща стая - 310. Беше супер. Той ме обичаше, или поне така си мисля, и аз него. Но изведнъж той ми каза, че нещата не вървели и, че трябвало да скъсаме. Не знам дали, защото го обожавах, все още не мога да го забравя. След като се разделихме, аз станах тази ужасна кучка, която съм сега. След него съм нямала други момчета, в които съм се влюбвала. Дори нямах очиза тях. Беше ужасно. - тук аз спрях разказа си и прегърнах Дан.
- Но, Ли, ти винаги си била влюбена в него, защо точно когато вратата се отвори ти избяга.
Не можех да отговоря веднага. Знаех, че Дан ще иска да го пребие.
- Ами... Няма значение.
- Всичко, което те кара да плачеш има значение - почти извика той.
- Добре- казах смирено. - Момчето, което влезе беше същото, за което ти говоря. казва се Съни.
Той ме пръегърна още по-силно, но в лицето му се четеше жажда за мъст.
- Дан, обещай ми нещо.
- Слушам.
- моля те, не му прави нищо.
- Но той те е предал.
- Нямаш си и напредстава колко ще страдам, ако на него му стане нещо.
Той се съгласи и ми каза да поспя. Така и направих. Събудих се към 7 и 30 вечерта. Дан беше поръчал пица, а него самия го нямаше. Малко след това се върна. Аз го погледнах притеснено.
- Отидох да оставя бележките. Нищо не съм му направил.
- Благодаря. - промълвих аз и онтово заспах.

Заглавие: Re: Нещо от мене Нед Юни 14, 2009 8:34 pm

Четвърта глава - Бурята

Сутринта се събудих на дивана. Дан беше станал и ми се усмихна.
- Как спа, принцесо?
- Супер. А ти?
- И аз. А исках да те питам нещо?
- Слушам - отвърнах вече почти събудена аз.
- Още ли не ми даваш да набия този Съни?
- Не си и го помсляй. - изкрещях аз.
- Добре, де добре. Искаш ли кафе?
- Предпочитам уиски.
- На даскало си.
- Оф, добре. Ще се задоволя с кафето.
Дан се засмя и аз започнах да се обличам. След половин час с брат ми излязохме. До голямото междучасие не се случи нищо интересно. След това ядохме и пак продължихме с часовете. Това се задържа така около 2-3 седмици. Все старото. Един четвъртък навън беше многоо студено и мрачно. Имах първи час математика. След това английски. Часът преди обяда беше физическо. Трябваше да играем федербал. Да съм споменавала, че Съни беше в АБСОЛЮТНО всички мои часове. Точно този четвъртък аз закъснях за физическо. Трябваше да играем бадминтон. Само той нямаше партньор. Треньора ми каза да играя с него.
- Вие да не сте полудели? - попита истерично аз.
- Не. Отивай да играеш или ще ти се наложи отново да посетиш директорския кабинет.
Това не беше добре. Имах твърде много черни точки. Най-сетне ужасяващия час свърши. Аз изксочих колкото се може по-бързо то съблекалнята. Салонът беше в къщичка номер 3, а испанския беше в същата къщичка. Аз отидох да си взема учебниците, защото ги бях забравила. Когато тръгнах да излизам видях, че вън има огромен вятър, силен дъжд и градушка. Това беше гадно. Върнах се победена в къщичката и влязох в стая номер 310. Трябваше все някога да преживея ужаса от това число. Бях се обърнала с гръб към вратата и гледах през прозореца, когато чух някой да отваря вратата. Обърнах се и видях Съни. Искаше ми се да крещя, но той само сложи пръст върху устните ми и ме помоли:
- Моля те, Ли, изслушай ме. - ето това исках от 3 години. Да разбера какво става тук. Аз поклатих едва забележимо глава и той седна до мен. Аз бях на първия чин под носа на учителя, който въобще го нямаше в момента, така че се облегнах на неговата катедра.
- Знам, че сигурно ме мразиш - започна той- но мисля, че трябва да ме изслушаш. Ти беше много, много объркана тогава. Единственото, което знаеше беше, че ме обичаш, но също не искаше никой да разбира за връзката ни. Скъсах с теб за добро. Искаш да ме преживееш и да намериш някой друг, който да обичаш.
- Ти си решавал вместо мен. - почти извиках аз - Защо, за бога, защо?
Вече се бяхме приближили един до друг и аз го придърпах още малко към мен. Зарових глава в него, а той сложи едната си ръка върху мен, а другата държеше моята.
- Знам, че не трябваше да решавам вместо теб, но така се случи. Ще ми простиш ли?
Погледнах синьо-зелените му очи. Винаги ме опианяваха. Отново поклатих глава.
- Кое беше това момче, с което обядваш всеки ден? - в гласа му имаше нотка на ревност.
- Ще ти отговоря, но преди това искам да знам нещо. Изпитваш ли още нещо към мен.
- Дали изпитвам още некщо към теб ли? Ли ти си моя живот. Обичам те повече от всичко на света.
Аз се усмихнах. Не можех да не го направя. Тогава от очите ми се спуснаха две сълзи. Съни ги хвана и докосна устини се до моите. Ох, това колко ми липсваше. Страхотните целувки. Одръпнах се от него и заговорих:
- Това момче беше брат ми. Мама и тате са го осиновили, когато и бил на 1 месец. Те много пъти..са проблавали да имат деца, но никога не се получавало, затова решили да си осиновят едно. Без всякаква надежда веднъж си легнали и на сутринта на мама и се гадело. Е тогава била забременяла. Това е било 2 месеца след като са осиновили Дан, но така се били привързали към него, че не го оставили. С него не бяхме много близки, докато ... докато не ме заряза. - той потрепна при тези думи - След това станахме много близки.
- В какъв смисъл близки? - поинтересува се той.
- Винаги задаваш въпросите, които не искам. - подразних се аз - Близки в смисъл.. Той беше едно от малкото момчета, с които съм се целувала и единственото, с което съм спала. Знам, че ще кажеш, че е перверзно да спя с брат си, но нямаше друг начина да те забравя, а и ние не сме кръвни роднини, а само на теория.
- Да, права си. А как се промени живота ти след като те зарязах? - виждах колко много го боли да казва тези думи.
- Ами станах кучката на училището. Не съм спала с никого, но всеки ден бях с различни момчета. Всички момичета искаха да са ми приятелки, защото само така щяха да могат да се уредят с някой от баскетболния отбор. Жалка картинка. Не съм си разваляла успеха. Когато имах свободно време сядах да уча, защото иначе щях да полудея. Това е. Нещо ново при теб?
- Не. Все още съм си същия. Всички момичета ме искат, всички момчета искат да са ми приятели. Близо до твоята..кака я наречеаа а да: Жалка картинка.
Аз се засмях. За първи път се смях искрено. Бях доволна, че поне пред него може да сваля маската, с която бях. Какво облекчение. Дъжда спря и ние излязохме навън.
- Не знам как ще рлиеме това брат ми. Пред месец искаше да те пребие.
Съни вдигна ръмене и аз зърнах брат си. Той каза:
- Къде беше, Елионора? Оу. Ти би трябвало да си Съни?
- Да!
- И може ли да попитам защо я заряза?
Дан гледаше към мен:
- Бате, ние се разбрахме. А сега хайде да се махама, защото не ми се ходи отново придиректора. Стана ми навик.
Те се изгледаха на кръв и ние се запътихме към Рисуването,а Дан отиде на английски.